И като каза, рече...

Вчера (21 март) от обяд започна много подъл снеговалеж. Бях с една приятелка в заведение в центъра и докато ядяхме натрупа по седалката и си намокрих задните части после като се прибирах.

Вечерта много внимателно се докопах от центъра до паркинга, тъй като не исках да оставям мотора без надзор, ето го след 3 км в снежната буря:

Около обяд, отидох да го изчистя и да го запаля да работи на место, за да не ми падне акумулатора от студа:

Но... прецених, че няма много сняг по пътя, и след като го изчистих и запали от раз, реших, че това е добър знак и че ще може да се кара:
Колкото и да не Ви се вярва, днес мотор се кара по-лесно от миналата събота, когато имаше ураганен вятър, нека вали сняг, дъжд, нека гърми, само да не духа...

Ах как искам да се запролети вече, може би от инат напирам да карам мотор в студа, просто искам да стане топло и не се примирявам с тоя сняг и студ!

Може би най-готиният аспект на "социалните" мрежи e че понякога успяват действително да социализират, айде тръгвам след малко:

Предпетъчие...