И като каза, рече...

В Неделя едномесечното ми приключение в Гърция приключи, рано сутринта докато се разхождах с лаптопа на рамо из Солун, съзрях контакти насред площад Аристотелис - на пъпа на Солун демек, веднага се възползвах и си включих лаптопа в тях, защото във влака ми от Атина нямахме контакт в купето и ми беше паднала батерията:

После открих и безжична мрежа с познатиия и еднакъв за всички мрежи код и вече животът макар и толкова рано сутрин изглеждаше хубав:

Абсолютното преживяване, абсолютния град:

Наскоро се върнах от едномесечено обучение в област Епир, Гърция. Започвам да споделям впечатленията си оттам, едно защото приятелите ми непрестанно ме питат как е било и какво съм видял, а в две изречения няма как да им разкажа достатъчно, а от друга страна повторението на едно и също ще ме умори и ще направи разказа ми вял и монотонен, а престоят ми там определено не беше такъв, затова и заслужава подобаващо представяне :)

В Епир има има много археологически обекти, византийски църкви, венециански, византийски и турски крепости, традиционни селца запазили старинния си облик, стари каменни мостове с красиви арки и много, много други неща, които може да видите.

Сега само ще дам обща идея за облика на археологическите обекти, които за разлика от снимката, която виждате по долу, не са прашни, претъпкани места, без дори една пейка където да поседнеш:

Въздушна снимка на атинския акропол с партенона:

Ходил съм два пъти на хълма на акропола, от които веднъж със сандали и се прибрах целия посипан с бял прах до колената чак и черни като на негър ходила...

В Епир, поради благоприятния климат и по-северното си разположение археологическите места са обсипани със зеленина. Природа и камъни от векове се съревновават за надмощие, а разходката в старото светилище на Зевс в Додона е като разходка в градски парк:

Природата всячески се опитва да вземе надмощие над камъните:

А тук над античния театър в Додона, побирал над 16 000 зрители и в последствие превърнал се в арена за гладиаторски битки, днес гордо се извисява едно самотно дърво - единствен зрител на тълпите туристи, които се надпреварват за обща снимка на сцената на театъра:
Разбира се всичко това се нуждае от поддръжка:

Епир е примамлива и непозната за повечето българи дестинация, ако имате възможност посетете я :)

От около месец се радвам на слънчевите лъчи на едно място където топлият въздух от Йонийско море се сблъсква с невисоките планини по гръцкото краибрежието и в резултат тревата тук не изсъхва през лятото, цветята цъфтят дори и през Октомври и радват хората с аромата си, а зима почти няма. Мястото се казва Амудия и се намира в област Превеза, част от префектурата на Епир, Гърция.

Когато върхът на Залого е обвит в мъгла видът му от античния театър на Касиопи е завладяващ.

Когато човек изкачи двестате стръмни стъпала към върха може да докосне ниските купести облаци, които се образуват при сблъсъка на изпаренията от морето с ниската планина.

Една от жените, която скочила от скалите имала и малко дете със себе си, единствено то се спасило след като вързопчето му се оплело в клоните на едно дърво.

В България най-известната легенда за подобна саможертва е тази на 40-те девици, които завързали плитките си една за друга и скочили от скалите на нос Калиакра. В тяхна чест се издига обелиск малко преди входа към останките от античната крепост на Калиакра:
Подходящ момент за разходка из планините на Епир е ранната пролет или есен, когато всички е потънало в зеленина и е окъпано в цветове и разбира се няма много немски туристи.