The Children of Hurin
Posted On неделя, февруари 20, 2011 at в 13:42Слушайки: Lord of the Rings OST
Наскоро имах рожден ден и тъй като живея в една стая, открито си казах че предпочитам дребни или интелектуални подаръци и така Коко и Владо ме зарадваха с луксозното издание на издателска къща БАРД "Децата на Хурин"
"Децата на Хурин" e самостоятелна новела, която отвежда читателя хиляди години назад в Историята на Средната земя, когато Саурон е едва слуга на Моргот, пръстените и Пръстенът не са изковани, картата на Арда (средната земя) изглежда съвсем различно и Белерианд е над водата.
Действието се развива именно в Белерианд, земя поделяна между хора и елфи, няколко джуджета и силно притеснявана от оркски набези, поради непосредствената си близост до владенията на Моргот.
Новелата проследява събитията от "Битката на неизбромите Сълзи - Nirnaeth Аrnoеdiad", в която Хурин бива пленен и прокълнат заедно с целия си род, до освобождаването му от плен и издъхването в ръцето на жена му Морвен, върху надгробната плоча на самоубилите му се деца - Турин и Ниенор. Какъв пъзел само!
Самият Толкин пише в писмо до издателя си в Harper Collins, че черпи вдъхновение от стари нордски легенди и едиповия цикъл. Действително много са паралелите между съдбата на Турин, син Хуринов и Едип син на Лай:
- Едип се жени за майка си, Турин за сестра си.
- Проклятието е хвърлено върху бащите им - Хурин и Лай като и двамата герои сеят смърт, разруха и кръвосмешение несъзнателно.
- Едип убива баща си в ненужна свада, без да знае срещу кого се изправя, Турин съсича спасителя си Белег, докато е все още зашеметен от оркския плен.
- И двамата надвиват чудовища. Едип спасява Тива от Сфинкса. Турин убива най-могъщият от драконите - Глаурунг.
Ако сте чели мита за Едип и някоя от трагедиите на Есхил и Софокъл, то непременно ще се забавлявате да откривате различни паралели и интертекстуални надграждания между древните писания и толкиновата фантазия, като силата и източника на проклятието например; при Едип проклятието е изречено от полубог, а при Толкин от Моргот - най-силният измежду валарите - затова и силата и разрухата, която причиняват носителите му е много по-голяма.
Толкин е майстор разказвач и със сигурност ще прикове вниманието ви от началото до края на повествуванието. Аз прочетох книгата за два дни, направете го и вие, ако имате време, струва си!
Чел съм я, миналата година приятелката ми ми я подари за Св.Валентин (всеки да си избере книга, която другия да му вземе - върхут на романтиката :D). Наистина много интересна и макар че историята бе разказана или в "Силмарилион" или в "Недовършени предания" (макар и по-сбито) беше удоволствие да се потопя (най-вероятно за последно) в света на Средната земя. Кристофър Толкин се е справил много добре със сглобавянето на бележките на баща си и книгата изглежда напълно завършене. Присъединявам се къ мнението, че всеки, който има време и желание трябва да я прочете :)