И като каза, рече...

Вчера, докато се прибирахме с Маги по Графа вниманието ни бе привлечено от едно куче, което чинно чакаше зелената светлина (за разлика от момичето с червения панталон стъпило на платното)

Кучето, седнало на задните си крака и вперило поглед в отсрещния светофар излъчваше спокойствие и смирение, не бързаше за никъде, не махаше с опашка, просто си чакаше.

Докато го снимахме и му се радвахме собственикът му - Велико Касабов, асансьорен техник на средна възраст се включи някъде отстрани.

"Много е послушна Мортиша, нали? Докато не и кажа да тръгне няма да мръдне оттук. Само циганите с каруците успяват да я разсеят, но за кратко."

Дори когато светна зеленото Мортиша не помръдна, дорде Велико не я подкани. Сцената се повтори и на следващия светофар и на улица без светофарна уредба, където Мортиша спря и зачака команда.

Велико продължи с разказа си:

Не съм я дресирал специално. Просто е много умна. Навремето не разбирах хората дето се занимават с кучета, наричах ги "кучкари", а кучетата им, независимо от породата - "помияри". Сега е различно, Мортиша промени нагласата ми. Имам я от малка и се разбираме чудесно, не е я някаква специална порода, но познава София по-добре от повечето Софиянци. Возим се заедно и в градския транспорт.

Срам не срам, вярно рядко, като загубя някой бас я оставям да се прибира сама от най-различни места - Люлин 6, Младост, Военна Рампа - места на които не сме ходили преди това. Винаги си намира пътя към дома. Не понася студ обаче - зимата като и стане студено ме зарязва някъде и тича към вкъщи, същото прави и когато вали и особено като гърми.