TRVL / TRBL Sofia missing!

TRVL е безплатно приложение за iPad, което предоставя тематични, кратки гидове към различни световни дестинации. Свалете си го, заслужава си!

Изчетох тези посветени на тигрите в Индия, на маршрута и забележителностите покрай спирките на трамвай 22 в Прага, на минералните бани в Bath, на баровете в Дъблин...

Стана ми тъжно, че балканите - България, София, Румъния, Сърбия изобщо не са застъпени и се заех да коригирам тази неправда.

Иска ми се да направя брой посветен не толкова на София, колкото на планините около София - Люлин, Плана, Витоша, Стара Планина.

Хамстера се включи със силна снимка на копитото и нощна София, но ще ми трябват още доста, както и няколко думи от местни хора свързани с планините около София.

Ще се радвам да се включите със супер яки снимки, идеи, спомени, ползвайте коментарите или ми пишете директно на marfuzii @ gmail.com

Велолагер Априлци


С тази гледка към централния балкан се будех всяка сутрин в синята стая на Trinity Retreat House, едвам издържах заниманията по йога на жена ми и скачах на велосипеда. Подобно и на Велинград, където велозабавата започва с пътека до самия хотел и тук от входа на къщата стартира приключението.

Хвърлете бърз поглед и скролнете клипчетата, за да добието представа от красотата на ниските ридове около Априлци, по които обаче няма кьорава указателна табела...



Опитен съм и сравниелно издържлив, та се справих със занемарените и осеяни с паднали клони, къртичини и мравуняци пътеки, които искат само малко боя и почистване, за да привличат туристи... А, имаше и следи от глигани (главно от зурлите им) но за щастие не мернах нито един, но за сметка на това още в самото начало на изкачването, малко над последните Априлски къщи за пръв път видях сърна да подскача из храсталака.

Направих общо четири карания в региона около Априлци. Две от тях бяха заклеймени от местните като "невъзможни, няма такъв път и много е кално". За другите две не намерих местни, които да питам за пътя и ги направих без благословията им. Направи ми много лошо впечатление, че от възрожденския дух, с които местните се пъчат още на входа на града не е останало нищо - никакво приключение не лъхаше от погледите на хората, които срещах из шубрака (срещнах общо четирима де) - почти всичко беше невъзможно или твърде стръмно по думите им, ай сектир!

Тъй... карането ми първия ден ~ 45 минути, предимно изкачване, стигнах до една махала над Априлци, оттам завих наляво и спуснах отново в града (без малко да се очистя).

Ден втори: Стигнах до много интересни места: "Свинова Поляна" например. 160 хиляди лева бяха потънали в маркирането на пътеки под надслов "Свети Илия разказва и предсказва" - ей Богу - една табела не видях за четири дни по чукарите, не знам как не се губят хората, сигурно само такива като светията се оправят - предсказващи пътя. Избрах запустяла пътека, осеяна с останки на стари градежи, местните казваха нещо за стар римски път, но не беше това - воденици, стопански къщи - тъжно ми стана, като си представях колко живот е кипял някога тук - а сега НИЩО! По интересните моменти от карането бяха гладкото скално речно корито, което ми дойде добре дошло при толкова кален и глинест терен. За първи път срещах речно корито по което човек кара тъй леко, сякаш го прави върху перловския канал. Най creepy момента беше минаването покрай скелета на някакво едро животно, big deal - фиу и го отминах :)

Цялата плейлиста:



На третият ден качих и пуснах две бърда и както беше невъзможно дори по думите на жената от туристическо дружество "Амбарица" се озовах в Орешак, само на няколко километра от Троян. По пътя видях две сърни, борих се с къпинаци, които като лиани се оплитаха в краката ми, но беше big fun. Видеото от част от прехода (след Велчево)

Видео от четвъртия ден нямам, но той също беше много приятен - качване до "кофата" за хижа Плевен през кв. Видима и спускане от водосбора, покрай реката по ниското било, под изоставеното летище и право на хижа Зора в Априлци.

Четири дена фън и смесица от колоездене и ориентиране в гъста, лепкава, глинеста кал, силно се надявам, че когато отида отново да карам в този район и без това трудните пътеки съвсем няма да са изчезнали...

Моите проблеми с тока

В протестите против цените на тока има нещо изначално грешно. Протестите са насочени срещу електроразпределителните дружества, а не срещу държавата, НЕК и ДКЕВР.

Моите сметки за ток са коректни имам си дневна и нощна тарифа и сумите са в рамките на нормалното.

Моят проблем е че не искам да плащам за следните две неща:

а) Добавка за зелена енергия - не ме разбирайте погрешно, про "еко" и "био" съм обаче фотоволтаиците и ветрогенераторите НЕ произвеждат зелена енергия. В аграрна страна като нашата трябва да се сее и жъне, а не да се погубва земята със соларни панели. Нека граждани или заводи поставят соларни панели по къщите си, нека си ползват безплатен ток, а излишъка да продават - НО на същата цена, каквото струва и другия ток. В момента с тази добавка се финансират съмнителни соларни паркове, които не създават работни места, не допринасят за развитието на икономиката, оскъпяват тока и единствено избиват чужди инвестиции.

По нетна стойност добавката за въпросната енергия в пъти надвишава цената за достъпа ми до мрежата например и след цената за достъп до мрежата с ниско напрежение е най-високото перо в моята фактура. Погледнете си го и вие.

б) Невъзстановяеми разходи - разбирайте загуби поради остаряло обурудване, невъзможност за отчитане и изискване на суми за използвана енергия (неправомерно свързани абонати, цигани,  сещате се...)

в) ДДС върху цялата сума. Не съм склонен ДДС да се начислява върху "невъзстановяемите разходи". Те нямат никаква добавена стойност, не са услуга, а компенсанция, не може да плащам ДДС върху тях!

Държавата е виновна и вече е санкционирана от Брюксел за това, че не предоставя либерален пазар на електроенергията. Трите електроразпределителни дружества са монополисти в районите си и реално няма конкуренция, оферти, промоции битка за абонати. Когато в София мога да избирам между ЧЕЗ и Енерго Про, тогава и цената и качеството на предлаганата услуга ще се подобрят.

[Test Drive] Toyota Prius

В петък приятелите ми от TM Ауто ме изненадаха с тридневен тест драйв на Toyota Prius III с почти най-високото ниво на обурудване (липсваше само люка и фотоволтаичния панел)

С голям кеф седнах зад волана и разцъках данните от бордовия компютър. Оказа се че за 10 000 километра никой не е успял да подобри рекорда ми от 3.1/100, който направихме със съпругата ми през лятото между Триград > Смолян > Бориково

Лятото имахме за цел да изминем 1500 километра само с 45 литра бензин, не успяхме, но бяхме доста близо. Сега, с детето на задната седалка, трябваше да караме малко по-бързо, за да не се събужда :) Средният ни разход за 400-те километра от София - Белово - Велинград - Юндола - Пазарджик - Панагюрище - София стъпи на 4.2/100. Общото изкачване надмина 3600 метра, което си оказа силно влияние върху разхода.

От лятото още хранех подозрението, че тежките батерии в задната част на автомобила плюс широките гуми на 17'' джанти ще осигурят стабилност на автомобила характерна за задвижване 4х4, но осигурено само от един задвижващ мост - предният.

Не се излъгах - по спускането на Юндола, Приусът беше изключително стабилен и се изискваха доста усилия и дяволък, за да се вкара в поднасяне и дори тогава ABS-а се включваше с дискретно писукане и връщаше колата в правия път, видео: Както се чува и от жена ми във видеото: "Мъдра, семейна кола - мрънка само когато е необходимо".



Приусът е роден да бъде център на вниманието, белият цвят пък противно на очакванията хич не се цапа лесно. Това се дължи на специалното покритие и лак, които ползват от Тойота - хем не съдържа мръсотия, хем не се драска лесно.

След Юндола доката колата беше още мокра ми бяха необходими единствено силиконово перо, което винаги имам в колата си и парцал, за да върна блясъка на колата и да я подготвя за нови снимки.

Възползвах се максимално и от круиз контрола - задаваш скорост и увеличаваш и намаляваш с натискането на бутон, колата ускорява доста плавно, кракът ти почива - кеф!

Ето и снимка от с. Попинци - на около 60 километра от мястото където позабърсах колата след Юндола, както и през лятото - мръсотията просто избягва тази кола - блести въпреки мокрите зимни пътища:


След като ми се роди син, стандартният Приус ми се струва малко малък, въпреки че има 445 куб. см обем на багажника и да, събира колело, количка, детски кош и сума ти багаж, но... друго си е седем местният Grand Prius, тръпна в очакване!

Приусът е кола, която се кара изключително приятно и зиме и лете (е ако тръгвате на електро режим зимата не сгрява много бързо - но come on!) Хибридната технология пък ще превърне и най-големия джигит в шофьор, който круизва и опиянено следи показанията на разпределение на задвижването (бензин и ток) и моментния разход. За силови изпълнения винаги може да се цъкне магичното копче PWR, което отприщва всички сто кончета от 1.8 литровия двигател.

Цъкнете и се потопете във фотогалерия с много снимки и приключения с Приус-а

DIY: iPhone Tripod Mount

Корковите тапи са страхотен материал за най-разнообразни DIY проекти.

Ето днес например, с помощта единствено на обикновено макетно ножче превърнах стара коркова тапа от шампанско в "преходник", който ми позволява да закрепям телефона си към всеки един статив (а аз имам доста).

Тапата от шанпанско е най-подходяща за този конкретен случай, защото има нещо като коронка, която е почти двойно по голяма от стандартните коркови тапи.

Всеки един от вас може да си направи подобен преходник, а ако не му се занимава, може да ми поръча един (стига да ми осигури тапата от шампанско).

Обръщам се към вас и с призив, моля не изхлърляйте старите си коркови тапи - събирайте ми ги! Чудни неща ще измайсторя от тях, обещавам!