И като каза, рече...

Днес м/у 18:40 и 20:40 от бариерата на Софияския Университет ми откраднаха колелото.

29'' карбонов Vivelo w17 велосипед. Няма друг произведен такъв. Рамката е с дебело чело и както се вижда много скосена отзад.

Оранжево бял, с кормило Truvativ, Колче Stylo.

Колчето за седалката е запекло и не може да се смъква или повдига.

Вилката е с дистанционно заключване, Suntour Epicon, черна.

Педалите са автоматични.

Предната капла е черна FSA, задната черен Mavic. Средното движение е SRAM X9. Гумите са GEAX.

Хидравлични дискови спирачки Shimano.

10 Скорости.

Пише ми името на рамката "Martin Linkov"

Моля ви ако го видите ми пишете на marfuzii @ gmail.com или ми се обадате на 0886 845 786

От утре, в рамките на месец в Sopharma Towers ще може да почерпите сила и вдъхновение от фотоизложбата "Човекът, който ме вдъхновява".

Фотосите са уловили лица на обикновени хора, способни на необикновени неща и спечелили уважението и адмирациите на околните. Аз участвам с тази снимка на Християн Стоянов.

Съботата и неделята имах удоволствието да покарам дизеловия вариант на Dacia Duster.

Първото нещо, което ми направи впечатление беше "Уау! - Шест скорости!". В последствие усетих целта - скоростите на Duster-a са доста къси - първа и втора се изреждат толкова бързо, че често се изкушавах да тръгвам директно на третa. Дори веднъж успях, колата не се възпротиви, не се разхлопа или загасна -  тръгна. Стабилна е!

Самата шеста скорост въпреки, че не излизах много от града успявах да включа по Борис и България и то на доста ниски километри - около 80. Пета влизаше нормално дори на скорости от порядъка на 50 километра. Оборотите държах в златната среда от 1500 и двигателя мъркаше и харчеше доста прилично за подобен автомобил. С две изкачвания и слизания до Златните и хамалско каране из града ми даде среден разход малко под 8, което си е добре.

Контролът на задвижването 2WD / 4WD се осъществява от бутон, като възможносите са 2WD / 4WD и Ауто. Всъщност след избиране на 4WD, бутонът се връща в позиция Auto, което е доста удобно тъй като при покачване на скоростта автоматично връща автомобила в режим 2WD - спестява ви бензин и мислене.

Отвътре Duster-a е доста просторен, но в интериора по мое мнение пластмасата е застъпена твърде силно, за сметка на текстила например. Има и няколко нелогични решения като управление на стъклата от централната конзола, а не от вратите, липсата на Auto - за стъклото на водача както и контрол на електрическите огледала от под ръчната спирачка. Единствената, но за сметка на това огромна жабка, в която влиза папка А4 прави много добро впечатление!

Тъй, карането! Макар и дизел пали от раз, дори без подгряване. Дори на студено. Двигателят се чува малко повече от очакваното, но шумът му се контрира с навременна смяна на предавките и по плавен глезен. От видеото долу може да видите и усетите самото каране и поведение на джипа по заснежените витошки пътища. Държа се повече от прилично - с много малко поднасяне, но все пак при доста висока скорост и много заснежен път, enjoy:

Мой близък приятел е болен от рак. Вчера пристигна книгата, която ми поръча "The Cancer Cure that Worked" Разлистих я и не можах да спра да я чета, преполвих в рамките на час.

След кратък, почти философски предговор посветен на гледането и виждането и проблемите произтичащи от всяко едно наблюдение като например неизбежната промяна в поведението и дори състава на наблюдавания обект се потапяме в един свят, в който не доказателствата към едно научно откритие го правят значимо или правдиво, а това дали е в руслото на приетите към деня научни теории.

Така например дебатът между Луй Пастьор и забравеният вече Антоан Бешам, (от който самия Пастьор открито краде много от догмите си), завършва с победа за бащата на пастьоризацията, а не както доказва след години една от ученичките на самия Пастьор - Бешам е бил прав в твърденията си че:

а) бактериите са полиморфни организми (от гр. πολύ "много" и μορφή "форма"), тоест могат да променят структурата си и да са както rods (пръчковидни) така и rombs. Могат и да растат или да се смаляват до границата на филтрация, под която вече се третират като вируси.

От а) следва и най-дръзкото твърдение на Бешам: Бактериите сами по себе си не са достатъчно силни, за да навредят на който и да е организъм. Когато попаднат в благоприятна среда, бактериите се размножават, променят формата си, държат се като вируси и/или гъбички и така се случва болестния процес.

Аналогично, ако средата в която са пападнали бактериите се промени към такава, която не благоприятства тяхното развитие, то те могат да бъдат отслабени, контролирани и напълно унищожени. Това е коренът на Алкалната Теория, в която болести се лекуват като се обръща pH на кръвта и урината от киселинно в алкално. Доказано е че повечето бактерии и вируси, подобно на гъбичките виреят най-добре в киселинна среда и не понасят алкалната.

За поддържане на алкална или близка до алкалната среда (нека я наречем нискокиселинна) е достатъчно да спрете приема на кафе и захар, да пиете повече вода и да ядете възможно повече сурови зеленчуци, ядки и плодове. Лимонът, противно на очакванията е много силен алкален агент, поради сложно взаимодействие на сока му със сока в стомаха ни.

И така... през 30-те години на века един изключително надарен млад човек Royal Raymond Rife, човек, който както Стив Джобс се е намирал на кръстопътя между технологиите и изкуствата се намира на един по-важен кръстопът, този между микробиологията и финната механика и оптика.

Райф успява да разработи микроскоп, ненадминат и до днес. Светлинен микроскоп, който чрез комбинация от филтри, плаки и светлина достига увеличение като на Електронните микроскопи с тази разлика, че светлиният микроскоп не убива обекта си на наблюдение.

Райф вижда живота в най-най-малките му форми. Посредством хитро използване на светлината успява да разграничи клетъчни мембрани и други детайли в обектите си на наблюдение. Решава, че всеки един микроорганизъм "трепти" на определена честота, да кажем открива неговия "пулс". След дълги опити и калибрация на апаратурата си, Райф успява да унищожи, буквално да взриви туберколозни клетки като насочва към тях електронен сигнал с определена честота. Това е и първата болест, която Райф успява да лекува с електронни пулсове. Следващата е рака, при това със 100% успех.

По негово време, а и до днес ракът се смята за мутационно заболяване. Не за заболяване причинявано от бактерия. Апаратурата на Райф, трудовете и сътрудниците му са унищожавани и преследвани. И въпреки това в различни периоди и държави по света от 1930 до днес откритията на Райф и вярванията на Бешам са непрестанно потвърждавани. Книгата "The Cancer Cure that Worked" на разследващия журналист Barry Lynes, проследява трънливия път на откритието на Райф от създаването му, през гонитбите и саботажите до забвението и мисионерството на последователите му.

@dobrin_botev ми препоръча една много силна книга на Moises Velasquez-Manoff: "An Epidemic of Absence".

В нея Manoff, който има доста автоимунни заболявания - астма, косопад и др. проследява връзката между изчезването на различни паразити (тении, червеи, гъбички, въшки) от човешкото тяло и ефекта им върху имунната ни система, която милиони години е еволюирала, за да живее в симбиоза с тях, докато след една ваксина или хап бум! - "вредителите" изчезват, а имунната ни система бездейства или се обръща срещу самото ни тяло. Какъвто е и случая с косопада и оплешивяването - тялото започва да третира собствените си косми като чужди тела и ги атакува.

По книгата може да се направи страхотен филм, който да ни връща хиляди години назад, например в първия случай на женски комар, ухапал горила (която носи, но не се разболява от вируса на маларията) и после същият този комар ухапва и заразява първата си човешка жертва - следва сещате се - хиляди години борба, смърт и еволюция заедно с маларийния вирус. След това Маноф проследява гените на Сардинците, които са се приспособили да живеят с маларията на цената на Таласанемията (анемия специфична за живеещите по брега на Средиземно море от гр. Таласа - море). През 40-те години на нашия век мочурищата и комарите изчезват от Сардиния и същият ген, който предпазвал хората там от малария се обръща и започва да сее Множествена Склероза наред, заболяването се среща около пет пъти по-често в сравнение с останалата част на Италия.

Това определено е най-интересната книга, която съм чел напоследък и успя да събуди у мен жив интерес към биологията. Спокойно мога да кажа, че ако ми беше попаднала по време на средното училище шях да съм баси и отличника по биология :)

Прочетете я, заслужава си! Прегледайте и избрани highlights, който подбрах.
Ще научите страшно много неща за тялото си, за паразитите, за епидемиите, хигиената и какво ли още не, може да откриете и лек за своето заболяване, но не знам колко от вас биха се заразили доброволно с тения, за да борят псориазис например. По думите на Маноф подобно лечение дава резултати, пък и от повечето тении човек се отървава с едно хапче.