Европейска нощ на учените #rn12

От утре следобед до късна вече в рамките на паневропейската нощ на учените в различни висши образователни институции и галерии в София, Хасково, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Бургас ще се случват интересни представяния, изложби, дискусии и награждавания на млади таланти.

Аз ще отразявам събитието отблизо и ще може да следите всичко по-интересно случващо се в София тук, в моя поток от снимки в flickr, кратките ми съобщения в twitter (@marfuzii) и хипстърските ми снимки в instagram, съдържанието генерирано от всички официални блогъри и журналисти пък ще се онагледява върху researchmap.bg - един много як проект на Българските Живи Лаборатории.

След работа, се отбийте през Vivacom Art Hall на Гурко 4, където ще е домът на математиката, ще има и кабинети по любопиство където всеки да се превърне в учен за нощ!

Във Фотосинтезис на бул. "Левски" пък ще завържат растения към детектора на лъжата, ще е интересно!

Мортиша - дисциплинираното, градско куче

Вчера, докато се прибирахме с Маги по Графа вниманието ни бе привлечено от едно куче, което чинно чакаше зелената светлина (за разлика от момичето с червения панталон стъпило на платното)

Кучето, седнало на задните си крака и вперило поглед в отсрещния светофар излъчваше спокойствие и смирение, не бързаше за никъде, не махаше с опашка, просто си чакаше.

Докато го снимахме и му се радвахме собственикът му - Велико Касабов, асансьорен техник на средна възраст се включи някъде отстрани.
"Много е послушна Мортиша, нали? Докато не и кажа да тръгне няма да мръдне оттук. Само циганите с каруците успяват да я разсеят, но за кратко."
Дори когато светна зеленото Мортиша не помръдна, дорде Велико не я подкани. Сцената се повтори и на следващия светофар и на улица без светофарна уредба, където Мортиша спря и зачака команда.

Велико продължи с разказа си:
Не съм я дресирал специално. Просто е много умна. Навремето не разбирах хората дето се занимават с кучета, наричах ги "кучкари", а кучетата им, независимо от породата - "помияри". Сега е различно, Мортиша промени нагласата ми. Имам я от малка и се разбираме чудесно, не е я някаква специална порода, но познава София по-добре от повечето Софиянци. Возим се заедно и в градския транспорт.
Срам не срам, вярно рядко, като загубя някой бас я оставям да се прибира сама от най-различни места - Люлин 6, Младост, Военна Рампа - места на които не сме ходили преди това. Винаги си намира пътя към дома. Не понася студ обаче - зимата като и стане студено ме зарязва някъде и тича към вкъщи, същото прави и когато вали и особено като гърми.

SImple DIY: Стенен свещник от метална кутия

Предлагам ви супер семпъл начин да вкарате малко романтика на балкона или вилата като оползотворите стара консерва или малка метална кутийка.

Стъпка 1: Взимате кутийката и в зависимост от предпочитанията и спецификата на мястото към което ще я прикрепите имате два избора:

а) заковавате я
б) пробивате дупчица с пирон и след това в нея слагате рапидка, която завивате и прикрепяте кутийката.

Аз постъпих по втория начин, с рапидка е малко по-стабилно.

Стъпка 2: Поставяте свещта в така припрепената кутийка, колкото по дълбока е тя, на толкова по-силен страничен вятър ще издържа пламъка. Колкото по-лъскава е кутийката, толкова повече светлина ще отразява (принципа на огледалото).

Стъпка 3: Enjoy!