Колективна тъпота

Фейсбук маркетинга за много хора се изразява в бълване на забавни картинки, поздравления с песни, именни и рожденни дни от името на компанията, асоцииране със спортни и други успехи отново от корпоративно име, дори когато въпросната компания не е спонсор на събитието - общо взето с чужда пита - помен...

Общото чувство, което оставят у мен повечето корпоративни страници във фейсбук е че или се поддържат от 15 годишни (щото тинейджърите гетват фейсбук) или целта на съществуването им е единствено привличане на eyeballs независимо с какво съдържание и дали то резонира с продукта на компанията, дали е достоверно и тн.

Едни от най-лошите примери за поддръжка на корпоративни страници са тези на сайтовете за т. нар. "колективно пазаруване".
Първо, в това пазаруване няма нищо колективно - но това е друга тема, която няма да засягам сега.

Второ, тези страници са "всеядни", бълват всякаква информация, вероятно по подобие на офертите - от пици до силиконови импланти, де Ямбол, де Стамбол...

Един крещящ пример от днес, фейсбук човека на "Колектива" излезна с твърдение, че луната щяла да бъде "синя". Total Bullshit!
"Синята луна" е едно допълнително пълнолуние, което поради разликите в лунния и соларния календар се случва в месец, в който вече е имало пълнолуние. Явлението е циклично и се случва на грубо на две години и половина. 
Луна със син цвят се получава, когато светлината й се пречупва през твърди частици в атмосферата - обикновено при изригване на вулкан, много силно замърсен въздух и тн. за последен път подобно явление е било наблюдавано в Канада през 1951.
В случая не е най-важен цветът на луната, а неспирното потвърждението на притеснението на редица хора, че въпреки че знанието става все по-достъпно и все повече, хората стават все по нежелаещи да го достъпват и си тънат в една комфортна посредственост, захранвана със светски новини и клюки. Жалко наистина.

Добрата новина е че се отварят много доходоносни ниши за реклама и маркетинг пред хората, които не се страхуват да питат Гугъл и ползват повече от две мозъчни гънки. Айе!

IKEA: Изгубени в превода

За мен новият каталог на IKEA тръгна твърде досадно и натрапчиво в социалните мрежи, с глупава грешка при превода на български в приложението за iOS > "Покажи продук" и огромно разочарование, че няма да видим Uppleva в България.

Донякъде ми харесват интерактивните елементи които от ИКЕА са вплели в каталога, но мобилното им приложение е толкова тежко и бавно, че цялото изживяване се разваля.

Обикновено изтривам каталога на ИКЕА от телефона си след два-три опита да го ползвам водещи до тотален срив на смея да твърдя приличния ми 3GS.

Очаквам с нетърпение две неща:

  • изпипано и оптимизирано мобилно приложение и 
  • Uppleva, всички други пудреници и напъни не си заслужават усилията.

Кратко видео, което показва какво е Uppleva и маркира трансформацията на ИКЕА от мебелна в технологична компания:

Гошо, тревоопасната котка

Въпреки че имам полиноза много обичам цветята и свежите билки. В неделя си напазарувах маточина, розмарин и магданоз (от дясно на ляво на снимката) на много прилични цени от Кауфланд. Розмаринът дори се разходи с Yaris-а до Берковица и обратно и оцеля. Почти веднага употребихме магданоза и го накъсахме щедро, за да овкусим подобаващо доматен сос.

Разположих и трите билки върху ниския скрин RAST от IKEA на кухненската тераса, под прозореца.

Не прецених обаче, че мястото е много лесно достъпно за Гошко - котката на съпругата ми, която обичам като моята собствена Пусиличка

За никого не е тайна, че котките от време на време похапват тревица, главно за да прочистят стомахчетата си. Наш Гошко не подбира и хапва всичко де що е зелено - копър, магданоз, босилек, зеленината от накиснати букети - всичко.

Гошето си има програма - пасе сутрин на гладно, преди закуска. После ако стомахът му е бил пълен с косми ги повръща където сметне за добре на килима, на дивана, на стола и чак после закусва пилешки воденички.

Днес го сварих да си пасе сладко-сладко от магданоза и реших да споделя няколко снимки и видеа на които съм запечатал Гошко в най-силните му тревопасни моменти.

Enjoy!



На тази снимка Гошко гледа невинно след като похапна от магданоза и се настани на барплота (наблюдателницата си) до босилека, който редовно похапваше до вчера:

Видео:

Гошко стартира деня с босилек

Гошко похапва от сватбения ни букет

За идеите

Вчера позакъснях малко за редовната среща на OpenCoffee клуба и изпуснах поредната тирада в руслото:


"Как така ще ви споделям идеите си, та вие ще ми ги откраднете?". 

Малко постфактум, но в писмен вид, който ще ми послужи за бъдещи препратки искам да внеса няколко разяснение на всички, които се притесняват, че някои ще им окраде идеите.

Идеите ви не струват пукната пара! 
Несподелените ви идеи са още по-евтини!

Нека приемем, че имате супер яка идея. Страхувате се да я споделите, следователно не можете да намерите съмешленици с които да я реализирате. От страх да не ви я откраднат, рядко говорите за нея, в резултат трудно я обяснявате в нейната цялост или умишлено не го правите. Пропускате златни шансове да валидирате и да направите reality check, най-малкото да разберете дали някой друг вече не работи по нещо подобно.

Повярвайте ми, при шест милиарда човека на планетата поне десетина имат същата идея и поне един-двама по-смели, вече са запретнали ръкави и превръщат идеята си в план, а плана в продукт, докато вие мишкувате и се чудите как да защите, патентовате и тн. абсолютно лишената ви от стойност идея.

Всички имаме идеи, идеите са лесни. 
Малцина обаче можем да планираме повече от ден напред, а съвсем малко са хората с т. нар. "продуктово мислене". Следователно, дори да имате идея трябва да имате и продуктово мислене, за да я превъплатите в нещо стойностно. Ако нямате продуктово мислене (не се притеснявайте, 99.9% от хората нямат), трябва да убедите хора, които имат, да ви помогнат. И тук става интересно. Качествените хора са кът. Качествените хора обикновено вече са заети и получават доста добри заплати. Следователно, вие трябва да сте разказвали един милион и един пъти идеята си, за да сте я изкристализирали толкова добре, че да може да предадете есенцията й в рамките на няколко минути (the pitch) и да успеете да убедите качествените хора, които получават големи заплати и са споко да напуснат комфортната си зона, да започнат да работят за малко, дори за никакви пари, при това от сутрин до вечер, дори през уикенда за да резлизират вашата идея (мечта). Това няма как да се случи, ако до последния момент сте си пазали идеята в ръкава.

Нека за миг само приемем, че сте от онези 0.1% с продуктово мислене и можете да реализирате идеята си сами. Чудесно! Ще сте поредният българин с невероятно изобретение (шестстепенна скоростна кутия, воден двигател, бля бля) което тъне в забвение, жертва на световна конспирация... или по-простото и правдиво обяснение - тъне в забвение поради липсата на хора с пазарно мислене, които да го продават.

Тоест, формулата за успешната реализация на една идея е Идея + Отбор от "А" играчи. С отбор от "Б" играчи няма да се получи. Първоначалната идея ще претърпи доста изменения, докато се превърне в завършен продукт.
Най-просто тези изменения (pivots) се обясняват със сократовия модел за трите измерения на всеки един предмет. Първото измерение е божественото - това е първото и единствено легло създадено да речем от Хефест. На второто ниво е занаятчията, който прави легла по божествен образ и подобие. Той е отдалечен на едно ниво от божественото. На трето ниво е художникът - той рисува картини по образа, който е пресъздал занаятчията, следователно е отдалечен на две нива от божественото. В случая с идеите, с "иновативните проекти" тази призма се обръща и всеки човек с идея е отдалечен на поне три нива от продукта, в които тази идея някога би се превърнала.

Казано простичко, никой не може да ви открадне идеята, първо защото няма да можете да му я обясните достатъчно добре и второ, защото ще си я пречупи през неговата призма и това вече ще е съвсем друга идея.

Бонус видео: Кърби и всичко е ремикс

Yaris - малката голяма кола

Купих си кола, Toyota Yaris - моделът от 2011 с еднолитровият, свръхикономичен 998 кубиков, трицилиндров vvt-i двигател. Скоро ще пиша повече за нея :)

Колата от снимката е по-новият Yaris, малко по-дълъг и по-широк е от предишния модел (този, който си купих), но със същия двигател.

Новият Yaris ми бе любезно предоставен от TM Ауто и с него изминахме едни много приятни 300 километра срещу едва 18 литра бензин. Този разход от 6 на 100 се получи при почти непрестанно работещ климатик (през уикенда паднаха доста температурни рекорди и ние се случихме точно в една от най-горещите области - Монтанска) две преминавания през Петрохан с доста бързо каране и около 120 километра градско.

Това което ми хареса най-много в Yaris-а е оптимизацията на пространството. Отвън колата изглежда малка, отвътре обаче е просторна и със страшно много джобчета и места за съхранение на всевъзможни предмети. Човек спокойно може да си изгуби документите и телефоните вътре. Успешно пренесохме и съхранихме свежи из петроханските завои две саксии с цветя, наред със задължителните бутилки с вода и дребни закуски - за всичко имаше място и нищо не ни се пречкаше в краката.

Yaris-a e доста лек и при двама слабички пътници и неравности по пътя мекото окачване кара задницата, а и на моменти цялата кола да подскача доста. В никакъв случай обаче не се създава впечатление за дискомфорт или загуба на контрол.

При четирима човека и пълен багажник обаче, колата става много по-стабилна и приятна за управление, ходът на амортисьорите значително намалява и противно на предрасъдъците еднолитровият двигател е достатъчно мощен дори за изпреварвания из планинските серпентини.

Колата е с равен под, което позволява пълноценното използване на мястото зад шофьорската и пасажерската седалка. Успяхме да поберем детска количка и сгъваем стол с лекота. Ауспуховата тръба минава под равния под, което пък увеличава клиръсна на автомобила и съвсем успешно издрапахме по няколко черни пътя, дори натоварени.

Досегашният ми, макар и кратък опит показва, че макар и на пръв поглед малка, Toyota Yaris се справя отлично с ролята на семеен автомобил, дори успява да изглежда сигурна и стабилна. След като си взема и личния Yaris и го покарам доволно с детенцето ми на задната седалка ще мога да подкрепя още повече това твърдение :)


Боклукът е резултат от липса на въображение

Днес успях да срежа първата си бутилка, макар и не много равен срезът се получи и сега имам интересна саксия, която никога няма да остави цветето сухо, а и ще овлажнява стаята.

В амазон се продава (доста скъпо) инструмент със статичен стъклорез и ограничетели за бутилката, така че при въртенето й да се получи прецизен срез.

Аз успях да си стъкмя нещо подобно от корубата на старо компютърно захранване, няколко парчета дърво придаващи едновременно стабилност на мекия метал и служещи за ограничител и разбира се - стъклорез. Ето и снимка на импровизираният ми уред:

Процесът по срязването на бутилката е сравнително лесен:
Бутилката се върти и притиска към стъклореза. След като се образува равномерна черта, бутилката започва да се нагрява над пламъка на свещ. Ще започнете да чувате как стъклото се пропуква. Щом направите пълен кръг над свещта, потопете бутилката в лед за около минута. Извадете я и отново нагрявайте. Повтаряйте процеса доката бутилката сама не се раздели на две точно по или около среза (зависи от това колко равномерен е бил)

Не се притеснявайте, пламъкът на свеща не е толкова силен, че да пръсне бутилката на хиляди парчета и да ви извади очите, но ако много ви е страх носете очила.

Загладете ръбовете с бруст (камъка с който се точат ножовете). Готово!

StartUP Weekend Sofia, September


Първият StartUP Weekend, който помогнах да се случи беше невероятно събитие! Въпреки умората от трите дни, веднага след коктейла с Крис и останалите организатори се спогледахме и си казахме:

"It was awesome! Let's do it again!"

И така, типично в стила на StartUP Weekend с less talk, more action насрочихме дата (21-23 Септември) и място (betahaus) и... пуснахме първите билети, вземете си докато са още евтини и ги има

Приятелите ни от Телерик останаха верни на девиза си "Deliver more than expected" и утройха финансовата си подкрепа, ставайки златен спонсор наред с ICN. Nestle, Starbucks и Ариана пък се включиха с това, което правят най-добре: кафе, кафе и бира, така че този път ще имаем още повече вкусотийки и глезотийки както и гориво за купона!

Няколко думи, за тези от вас които не знаете какво е StartUP Weekend:

StartUP Weekend не е конференция или уоъркшоп, StartUP Weekend е приключение, уникално изживяване, което превежда човек от раждането на една идея, през борбата за осъществяването и прецизирането й до момента, в който тълпата се влюбва в нея или... я подминава с безразличие. Организирал съм и организрам доста събития (формални и неформални, еднодневни и двудневни) и съм бил лектор или гост на стотици други и спокойно мога да кажа, че за един предприемач от: StartUP Weekend по-добро нема!

Ако искате да свършите и научите нещо, да се запознаете с готини, енергични хора, да погледнете на света от друг ъгъл, то StartUP Weekend е вашето събитие! See u there, струва си!

На изток към Индия с 15 км/ч

Преди доста време Алекс от AzCheta ми съдейства за книгата на Владимир Харизанов - На изток към Индия с 15 км/ч. Оттогава се случиха редица неща и срам не срам, така и не я прочетох. Стори го съпругата ми, малко преди да се оженим. Тази публикация и това ревю маркират много важен момент в развитието на този блог, който от личен се превръща в семеен.

И тъй...

Това е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.
Сюжетът е простичък – авторът тръгва на пътешествие към Индия със своя най-добър другар – колелото си. Там отива, за да се включи в доброволческа кампания за възстановяване на пометени от поройните дъждове и ураганни вълни къщи на едно селище. Описва своя път през Турция, Иран, Пакистан и Индия. Но най-същественето в този пътепис е вярата в доброто у хората. Пътят се оказва дълъг и труден, но също и пълен с много непознати и неподозирани приятели. Владимир се среща с хора от няколко националности, но всички те носят в сърцето си човечност и доброта. Той обогатява своя пътепис с размисли за живота, любовта, богатството и бедността, алчността и изобилието във всичките му форми.
Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот.Аз съм тук.Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.

Това момче тръгнало на дълъг път с колелото се сприятелява не само с героите от разказа си, но и със самия читател. Кара те след като затвориш последната страница да му се обадиш и да му кажеш:
Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.

UPCycling: Additional fan

Не обичам да изхвърлям стари, макар и повредени вещи, особено пък "сложни" вещи като потребителски електроуреди.
Ако е изгорял някой транзистор, защо да изхвърляш целия уред, вероятно има доста чарколяци, които може да се използват, нали?

По света хората наричат процеса на оползотворяване на стари уреди и чарколяци UPcycling. Разликата с recyling е, че ако уредът се е скапал, но вентилаторът работи, не претопяваш вентилатора, ами го вграждаш в друг уред докато все още работи. Предимствата са, че не се хаби енергия и време в рециклиране, а читавите елементи се оползотворяват още на първа стъпка.

Днес направих един такъв мъничък проект, който обмислях от доста време. В офиса сме пълни с изгоряли захранвания и днес спасих вентилатора от едно 500 ватово, silent. Подмятаха ми се и  непотребни USB кабели (всеки USB кабел ще свърши работа - mini, printer, etc.)

Спретнах си допълнителен охладител за лаптоп, като ми бяха необходими единствено:

  • клещи и изолирбанд

С клещите прекъснах USB кабела и го подготвих да се свърже с вече отделения от кутията на захранването вентилатор. Оголих черните и червените кабели, свързах ги и ги изолирах с изолирбанда.

Сега, стария вентилатор вече може да се захранва от всеки USB порт и да предоставя допълнително охлаждане, когато се постави под лаптоп например, а със USB зарядно за контакт може да го ползвате буквално навсякъде :)

Ако имате стари вентилатори вкъщи или непотребни USB кабели, не ги изхвърляйте, замислил съм да си спретна цяла стена покрита със стари вентилаторчета, която да охлажда терасата ми :)

PHP & MySQL talent needed


Преди близо година започнахме разработката на нов продукт. 
Нарекохме го Sensika, от sensing - знанието, което искаме да предоставим на всички служители в  една компания, така че когато нещо важно се случи, да може да се реагира навреме и съответно възможностите да се използват максилно, а кризите да се предотвратяват в зародиш.

Само преди няколко дена спечелихме финансиране за идеята си от Eleven и сега искаме да пораснем, да се обградим с умни и можещи хора с продуктово мислене, за да финализираме първата версия на продукта и да спечелим първите си клиенти.

Тъй... търсим php & mysql гурута, които не се плашат от предизвикателства и милиарди записи, знаят или искат да се научат да пишат светкавично бързи crawlers & parsers, да оптимизират огромни бази данни, така че дори най-сложната потребителска заявка да връща резултат мигновено. Ми това е..., а, и да се интересуват от автоматичния анализ на тези данни - Sentiment, Language, Named Entities Extraction.

Ако искаш да си част от приключението - drop me a line, ако имаш приятел, който иска да замени спокойната работа по софтуерни ишлемета с нещо далеч по-вълнуващо и креавитно drop him a line.

Предлагаме много работа в плоска компания в open space office, но най-добре ела да се видим на място на ул. Goldstream* и да ти разкажем какво е чувството да си част от първия български екип за който писа TechCrunch

*В непреведения си вариант "Goldstream" е реална софийска улица. Нарочно изписваме адреса си по този начин, за кадем и за забава :)