Stolen Bike: KTM with Fox fork

Вчера ми откраднаха колелото:


Син и доста охлузен планински велосипед КТМ, със:

Хидравлична спирачка Magura с зелени накладки и дръжка
Вилка FOX Vanilla 32 със синьо и червено "капаче" над ботушите.
Бяла седалка "Selle Royal"
Колче Ritchie, черно
Заден дерайльор Shimano Sora
Задна капла Shimano Sport, която става и за V-brake и за Disc.
Калник SKS
Коркови ръковхватки
Педали Shimano SPD
Черни Курбели
Предна Дискова спирачка Shimano

По близка снимка на най-скъпата и хубава част от колелото, предната вилка FOX:
Ако го видите в движение или продажба, обадете ми се на 0886 845 786.

Предполагам, че който го е взел ще се опита да го продаде и съотвено ще го пребоядиса калпово, така че ако видите колело със страна геометрия - вирната вилка и по-високо средно движение от нормалното - най-вероятно е моето!

Joyeux Noel

По Коледа и нова година родните телевизии по правило пускат супер тъпи консуматорски американски филми ("Коледата невъзможна" напр.) или дебилни библейски екранизации, сякаш всички сме ревностни християни, аз поне не съм.


Joyeux Noel (Весела Коледа фр.) е един различен коледен филм, базиран на историческото коледно примирие на западния фронт от 1914 г. Немските и британските части (донякъде и френските) спират огъня, разменят си подаръци, сувенири, погребват заедно убитите от предните дни и за няколко дена забравят тотално за войната. Joyeux Noel пресъздава всичко това по един изключително човешки начин, а зрителят се чуди до последно кога набързо сприятелилите се войници ще започнат да се избиват както го правеха само до преди няколко дена. Ако има филм, който най-добре да предава чудото на Коледа - то това е Joyeux Noel.

Филмът е френски, с номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и Златен Глобус в същата категория. Спечелил е наградите на публиката на фестивалите в Лийдс и Валядолид.

Трейлър:

Posted in Етикети: , | 0 коментара

Приключенията на един италианец по българските проходи

Fog at the Beklemeto

Повечето хора пътуват за празниците.
Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.
Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.

Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.
Велико Търново тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.

Tarnovo Panorama from Arbanasi

Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.

Cars from venci.bg

Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел

Beautiful Graffiti

Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа :) Съвсем случайно се озовахме в родното село на Дан Колов - Сенник, където има и негов паметник:

The Dan Kolov's Momument

В Чифлика хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина - Троян - Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение:

Beklemeto, start of the descent

Беклемето is a bitch.
Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур. Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.

На следващият ден тръгнахме към Триград, през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.



От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи:

Batak > Dospat

Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви:


Триград и ждрелото му са много красиви и зиме и лете, но за жалост пътят не се поддържа добре особено през зимата и най-вече онази му част, за която отговарят от село Тешел. Повечето коли слагаха вериги, но фиатчето беше достатъчно стабилно и без тяхна помощ.

На първи януари прехвърлихме балкана и от южната му страна през прохода Шипка и акустирахме на OMV-то в Габрово. Там заредихме резервоара до нивото на което взехме колата от шоурума на Fiat Венци Велико Търново, с нормално каране за зимните условия и доста работа на място колата изхарчи около 70 литра за 1000 км. Средният разход се движеше м/у 6,8 и 6,5 на 100, икономично возило като се има предвид, че 1.4 литровият двигател на колата често стоеше в зоната на трите хиляди оборота.

Posted in Етикети: , | 0 коментара

Brand Failures: The truth about the 100 biggest branding mistakes of all time

В първия ден на новата година, прочетох и първата си книга за тази година. Brand Failures: The truth about the 100 biggest branding mistakes of all time на Matt Haig е изключително увлекателно четиво, може би защото както сам авторът отбелязва в пролога хората обичат да четат за чуждите провали, може би по-този начин изживяваме един вид катарзис*. Мат ни пресъздава условията, стъпките и очакванията на компаниите за брандовете описани в книгата и техния крах, а всеки един от стоте случая завършва с кратки поуки. Чете се леко и те грабва от първия ред.


Книгата е разделена на десет части:

Класически провали - тази глава започва силно с вероятно най-големия провал на всички времена - New Coke.

Втора глава е посветена на идейните гафове - тук блестят Годзила, ребрандираният Кен ала гей и още 17 провалени бранда.

Трета глава е за "extension" провалите - сещате се, парфюми с марката Harley Davidson, Virgin Cola, Virgin Vodka - the list goes on and on.

Четвърта глава е за Pr Провалите - случаят McLibel - когато McDonalds решава да съди двама безработни GreenPeace активисти и се стига до изцепки като мнението на вицепрезидента на компанията за Великобритания, който заявява:
"Coca Cola contains water, and I believe that water is part of а balanced diet".

Пета глава е за културните и lost in translation провалите, забавна е, съдържа много примери, които трябва да са родени от brain dead преводачи.

Шеста глава е за персоналните провали. It's all personal in Business - success and failures are totally personal. Тук блестят шефовете на Enron и счетоводителите им от Arthur Andersen, златарят Ratner, който с плоска шега погубва компанията си.

Седма глава е кратка, но за това пък с големи имена, here come Lehman Brothers!

Осма глава е за rebranding провалите. Tommy Hilfiger е по-познатият ни случай, а най-пресният British to... Global Airways.

Девета Глава е за Internet & Technology провалите. Главата започва с наивността на pets.com, че това да си първи в даден пазар ти гарантира лидерството. Главата завършва с boo.com, които се концентрирали повече на маркетинг, отколкото на технология.

Последната глава е за "уморените" брандове - Oldsmobile, която така и си звучи, Pear's Soap и май-всички сапуни освен Dove (тук се сетих че Teo - хитро са се ориентирали и към душ геловете и към препаратите за миене на съдове). Любимците ми - Kodak, които така и не видяха the next big thing coming, aka Digital Photography и Polaroid, които освен че имаха същата слепота като Polaroid бяха твърде заети да контролират един цял пазар сами.

Книгата е подходяща, не, задължителна за рекламисти, бранд мениджъри, маркетинг директори и въобще за всеки, които иска да създава и популяризира продукт или услуга.

*На старогръцки катарзис (κάθαρσης) - пречистване.

Всеки, който иска да прочете книгата да ми пусне един мейл или да остави коментар и ще я получи в .моби формат

Posted in Етикети: | 2 коментара