Против ЗЕС, заради тях, не заради нас

Днес, въпреки студеното време шепа приятели от "България е Наша" и други млади хора извън организацията за пореден път се събрахме пред НС, преди поредното заседание за прокарване на скандални промени в ЗЕС целящи да наложат тотална полицейщина и безконтролно следене на личната кореспонденция на редовите граждани, под пелерината на уж по-силни инструменти за борба с престъпността.

Преди да се появи синьото ангелче в ляво, една журналистка ме пита защо протестирам - в общи линии и казах горното, но чак сега гледайки внимателно снимката от сутринта осъзнах защо толкова активно се противя на тези промени:

Ако допуснем немърливост и оставяне на задни вратички при списването на подобни закони днес, то децата ни утре ще се "радват" на повече закони и регулации, но на все толкова малко сигурност. Демокрацията ни, вместо да еволюира и да предоставя на гражданите си повече свободи, ще ги ограничава и подтиска още от раждането им, а най-лошото ще е, че те - децата ни, ще приемат това за даденост, просто защото може никога да не узнаят, че е можело да има и друг начин...

Български Иновационни Проекти?

Случайно попаднах на шокираща реклама по националната ни телевизия. Автор на рекламното послание е наскоро учредената фирма (12 февруари) "Български Иновационни Проекти ЕООД" (БИП).

Това което ме вбеси е повтарянето като мантра на насажданото години наред лъжливо твърдение, единствено пораждащо излишна национална гордост без покритие, че българинът "Джон Винсент Атанасоф" бил изобретил първия компютър! Вярвах, че мислещите и четящи хора, отдавна са отхвърлили каквато и да е "българска следа" в съвременния компютър.

Върху тази откровена лъжа фирмата гради посланието си, как щяло да бъде добре, българските изобретение да си оставали в България, а да не изтичали навън и дрън, дрън та пляс, ето и самата реклама:



Очаква се фирмата да помага за развитието на нови, родни проекти, да стимулира иновацията и тн.
Чудесно, дано съумее да го направи без да насажда ненужни реваншистки и националистикечески настроения и излишна куха национална гордост на "стероиди", каквито са теориите, че всички по-важни световни изобретения имат български корен, по-скоро хромозом в клетките на създателите си. Обикновено средата, в която са отраснали и получили образованието си тези видни българи няма никакво значение, защото те и без нея щяха да се справят - нали са наши момчета - всичко могат!

Допинг ли?

Паметната плоча на Томас Симпсън под Мон Вонту (Mont Ventoux, Франция) - Англичанинът, като почти всеки друг колоездач по онова време е взимал много и различни "забранени" медикаменти (включително Амфетамини), умира в следствие на предозирането им - сърцето му не издържа:

"Ако 10 хапчета те убиват, то аз ще взема 9" шегува се преди старта. Друга легенда от тура - Жак Анкетил нерядко казва - "Турът не се печели на вода".

Покрай олимпийските игри с пълна сила се развихря поредната празна полемика относно "допинга".

Като човек спортувал дълги години мнението ми относно "performance enhancеrs" - или "допинг" по народному доста се различава от широко разпространеното.

Накратко - допингът не е лош, но най-вече допингът е силно желан от масовия потребител - разбирайте зрителите и фитнес маниаците. (професионалните атлети съставляват едва 10-15% от потребителите на "забранени" медикаменти - останалия огромен процент са обикновени хора, които просто искат да са по-мускулести, по-големи и тн.)

Никой, освен близките на атлетите не иска да гледа бягане в което спортистите не прелитат 100 метра за под 10 сек. или баскетболен мач с по-малко от 100 точки. Същите тези жадни за допинг зрители, не престават да си купуват маратонки Найки, когато идолът им и рекламно лице на марката е уличен в допинг скандал - не, просто на негово място идва ново лице - no harm done to the brand.

Ето и една друга страна - Мигел Индураин е с белодробен капацитет в пъти над този на нормалния човек и не оставя никакви шансове на конкуренцията си. Очевидно е, че Мигел има генетично преимущество над останалите състезатели, защо тогава те - генетично не-надарените да не могат да взимат медикаменти, които да им позволят да се доближат поне малко до този толкова благословен от природата състезател? Как точно се защитава принципа на справедливо съревнование по този начин?

Нещото, което всички забравят когато заговорят за допинг е че допингът не може да те направи супер атлет или рекордьор - ти вече си такъв - колкото и стероиди да взема човек, ако не блъска достатъчно във фитнеса ще се превърне в една отпусната топка, но няма да изгради мускули единствено с хапчета! Допингът също така не изгражда техника.

Още един пример за двете страни на монетата - Флойд Ландис, на който бе отнета титлата от Тура през 2006 заради обвинения в употреба на ЕПО - (Erythropoietin) - медикамент, който увеличава броя на червените кръвни телца, които пък носят повече кислород към мускулите и спомагат за повече издръжливост в аеробните спортове като колоезденето например.
Подобен ефект от вземане на ЕПО се получава и при високопланинските лагери на спортистите (затова и нашите олимпийци тренират на Белмекен). Значи, трениране/живеене на висока надморска височина е позволено, взимане на медикамент симулиращ ефекта - не е. Това за мен е двоен стандарт, ето и едно разяснително видео:



49 метра - това е сборът от двата ски-скока на златния медалист от игрите в Шамони през далечната 1924, днес Симон Аман от Швейцария постигна почти 220 метра, за да спечели златото - технологиите, екипировката, съоръженията - всичко се е променило и зрителите го харесват по този начин, а допингът под една или друга форма е част от този напредък.
Практиката показва, че едва един малък процент от хората употребяващи допинг "гърмят" при проверките - останалите са покривани от богатите си федерации или просто са една крачка пред проверяващите и медикаментите, които ползват все още не са забранени.
Явно моделът "всички взимат", но "хващаме само някои" не работи и съвсем не прави ситуацията по-честна.
Аз виждам нещата по следния начин - либерализация на медикаментите, така или иначе всеки взима нещо - или на ръба на позволеното или отвъд - така де, болидите във формула едно не вървят на нискооктанов бензин или на природен газ, нали така?
Другият изход от ситуацията е в промяната на отношението на феновете и задоволяването им с по-малко, това в рамките на консуматорското ни общество, няма как да се случи.

От любов към Интерфейса

В предизборната си кампания генерал Борисов акцентира върху експертите в екипа си, видяхме и чухме някои от тях, на други четем творенията:

"система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства" - или накратко "интерфейс" е поправеният (по-скоро дефиниран) текст в законопроекта за новия ЗЕС (закон за електронни съобщения). Явно в екипа на Борисов има експерти филолози - само от любов към словото и народа може да се пръкне подобно изречение и разбира се любов към "интерфейса", който уж отпадна при предишните гласувания.

От България е наша не можем да позволим подобен текст да се гласува на заседанието в сряда (17 Февруари) и затова ще се съберем в позволената зона за протести срещу парламента, ела и ти и нека заедно спрем скандалните промени в ЗЕС. 17 Февруари, сряда 9:00 пл. "Народно Събрание" - защото България не е Биг Брадър!

The favit real-time show

Откакто направихме favit в реално време все по-често се улавям, че го ползвам като... телевизор :) Влизам и започвам да гледам как информационния ми поток тече докато пия кафе или похапвам, много е приятно и зарибяващо:

Six Degrees of Separation

Вчера гледах един страхотен документален филм "Six Degrees of Separation" (виж го и ти в края на поста) Накратко, във филма на 40 различни човека по всички крайща на света бяха раздадени 40 идентични пакета, като целта беше те да стигнат до един професор по биология в Бостън, като пътуват единствено между хора които се познават лично (но не повече от шест) - сещате се - аз познавам някой, който познава някой друг, той трети, който пък познава професора.

Колко пакета достигнаха целта си, няма да ви кажа веднага, ще споделя само, че много се въодушевих от идеята и реших да я изпробвам веднага.
Първоначално избрах Майкъл Арингтън и набелязах Петър Недялков от екипа на NEVEQ като първи пост в щафетата ми, записах и пробно видео, което щях да изпратя на Майкъл, което да описва идеята ми и пътя на посланието:



След като се чух с Петър и се оказа, че лично познава Майкъл и всъщност диска изобщо няма да има дълго и изпълнено с приключения пътешествие, осъзнах че съм подходил грешно към експеримента - Майкъл Арингтън, като създател на един от най-известните технологични блогове в света - TechCrunch е доста известна личност със страшно много контакти. Въпросът не е дали диска ще стигне до него, а кога. Все едно да изпратя колет до Франкфурт (най-голямото европейско летище) и да се чудя дали ще пристигне - естествено, че ще пристигне!

Затова избрах абсолютно непозната и безизвестна личност - Jandy Stone от Лос Анджелис. Утре ще запиша ново видео и в най-скоро време то ще започне пътешествието си.

Идея си нямам кой би могъл да я познава и явно дискът ще пътува доста, ще е далеч по-интересно приключение, ще се радвам ако го следите редовно :)

А ето и обещания филм:

TEDxBG Chrome Widget

#TEDxBG twitter search chrome extension e първата ми приставка (extension, add-on) за Google Chrome, която компилирах.

Вдъхновен от приставката, която приятел грък създаде за нуждите на първия WordCamp Greece промених леко кода и сега тя успешно показва всичко, което се е споменало наскоро в twitter за TEDxBG

(достатъчно е само да натиснете върху иконката с червения "х" и ще видите всички кратки съобщения по темата, ще можете да им отговаряте и тн.)

Във версия 1.1 на приставката предвиждам автоматична нотификация при ново събитие, за да не се налага напразно отваряне на приложението - все пак работа имаме да вършим :)

Надявам се приложението да ви е полезно. Ако го свалите и преименувате на .zip много лесно може да промените настройките така че да показва друга тема или теми. Enjoy & discover, develop, design...

Очаквам коментарите и предложенията ви тук или под страницата на приложението.

Ивайло Борисов: 01 Неприличен Роман

Ивайло Борисов или по-известен като Pro 01 ще издава книга и то не каква да е книга, а роман, при това неприличен!

Иво е дизайнер, блогър, провокатор, абе Иво е голям!

И книгата е голяма, зачитам:

"Същата вечер Аксиния направо ме спука. Топките ми станаха на мекици. Работата обаче беше там, че през това време си представях Ада. И не просто как я еба, а, извинявам се за този профански, отдавна загубил смисъл израз, правещ ме да изглеждам като глупав зубър, я любя. Не можеш да ебеш ангел!"

С Иво се запознахме на живо преди около година, когато стартирахме бетата на favit, видяхме се отново преди няколко месеца на първата среща на Sony с блогъри и съвсем спокойно ви препоръчвам творчеството му и в електронен и в печатен вид!

Представянето на романа му ще се състой на 4 февруари от 19:30 в Pop Art Cafe, в кино "Одеон", текстовете ще чете актьорът Велислав Павлов, а водещ ще е Георги Ангелов. RSVP.

Ако не можете да дойдете отбийте се до най-близката книжарнижа и потърсете неприличния му роман - със сигурност не сте чели нещо подобно.

WordCamp Greece

Снимка от лекцията ми по време на първия гръцки WordCamp (Wordpress Camp - събитие за разработчици и фенове на wordpress за обмяна и споделяне на идеи)

WordCampGRE се проведе в заседалната зала на солунския хотел "Мандрино", като желаещите да присъстват се оказаха толкова много, че залата не успя да ни побере и насядахме по пода.

Моята лекция беше на тема "Wordpress на 2, 3 ... езика. Защо и как?" и в нея говорих за опита ми с поддръжката на различните блогове на favit и за съществуващите решения за това как да си водим блог на повече от един език, преимуществата и слабостите им (виж презентацията в края на публикацията)

Това беше четвъртата ми презентация пред гръцка публика и на гръцки език, като и трите предишни бяха в рамките на OpenCoffee събитията, които в Гърция събират до 500 човека и включват до три истински презентации (не pitches).

Колкото и нескромно да звучи, съдейки по отзивите след лекцията - бях успях да заинтригувам и да задържа публиката до края, получих и доста поздравления и потупвания по рамото, както и няколко хвалебствени tweet-a - като мисля, че причината е много проста: успях да кажа по нещо интересно за всекиго в залата и бях искрен :)

За разработчиците и дизайнерите, за обикновените wordpress потребители, за тези които мислят че Joomla или Drupal са по-добри CMS-и... за всекиго. Рецептата е много проста - know your public & treat it well. Лекцията ми беше доста късно в програмата, затова успях да опозная добре публиката следейки реакцията и въпросите ми към предишните лектори. Бях подготвил презентация (по скоро bullets), който все пак да ме връщат към темата, когато почнех да се отклонявам прекалено с примери от реалния живот или как големите са подходили към темата с многоезичните блогове и услуги. Стига хвалби - презентацията:



Виж кога и къде ще има скоро WordCamp